Терапия на съня
- Услуги
- Терапия на съня
Терапия на съня
Какво представлява терапия на съня?
Програмата за анализ и терапия на съня е специализирана интервенция, насочена към оценка, анализ и корекция на нарушения в съня чрез принципите на Приложния поведенчески анализ (Applied Behavior Analysis – ABA). Методът се фокусира върху идентифициране на факторите, които влияят върху съня, и прилагане на структурирани поведенчески стратегии за подобряване на качеството и продължителността на съня.
Терапията се основава на биоповеденческо разбиране на съня, което включва както физиологични, така и поведенчески аспекти. Основната цел е да се създаде устойчива рутина за сън, като се намалят факторите, които пречат на заспиването и поддържането на съня.
Какви са най-честите проблеми със съня?
При деца с разстройства от аутистичния спектър (ASD) и други невроразвойни нарушения, нарушенията на съня са изключително чести. Те включват:
-
Трудности при заспиване – забавено начало на съня.
-
Чести нощни събуждания – неспособност за бързо повторно заспиване.
-
Скъсен нощен сън – недостатъчна продължителност на съня.
-
Отсъствие на установен циркаден ритъм – хаотичен режим на сън-бодърстване.
Основни принципи на терапията
ABA терапията при нарушения на съня се базира на анализ на поведението, идентифициране на сън-интерферентни поведения и изграждане на устойчива рутина за сън. Прилагат следните ключови принципи:
-
Анализ на съня – оценка на минали и настоящи променливи и идентифициране на контингенции, които поддържат проблемните поведения преди, по време и след заспиване.
-
Оптимизиране на съня чрез контекстуални промени – анализ на светлина, шум, температура, както и ролята на ритуали, обкръжение и асоцииции, свързани с рутината за сън.
-
Рутина – изграждане на консистентна рутина и асоцииране на предсказуеми сигнали с времето за сън.
-
Диференцирано подкрепление – засилване на поведения, свързани със спокойствие и самостоятелно заспиване, като същевременно се редуцират подкрепящите сън-интерферентни поведения.
-
Систематично премахване на зависимости – постепенна редукция на родителското присъствие, ако детето разчита на външна помощ за заспиване.
-
Индивидуализирана интервенция – гъвкаво адаптиране на плана към възрастта, развитието, семейните предпочитания и културните норми.

Какви техники се използват в терапията на съня?
Програмата за терапия на съня чрез ABA включва целенасочени интервенции, които подпомагат самостоятелното заспиване и удължаване на периода на сън.
Основните стратегии включват:
-
Изграждане на последователен режим за лягане – определяне на фиксирано време за сън и нощни ритуали (четене, слаба светлина, тиха музика).
-
Ограничаване на стимулиращи фактори – елиминиране на екрани, ярки светлини и вълнуващи активности преди лягане.
-
Използване на визуални подкрепи – визуални, които показват стъпките на вечерната рутина.
-
Оптимизация на средата за сън – осигуряване на тиха, затъмнена стая, с комфортна температура и минимален шум.
-
Прогресивно увеличаване на самостоятелното заспиване – намаляване на родителската намеса при заспиване.

Често задавани въпроси
Преди да приложите поведенчески стратегии, първо трябва да се изключат медицински причини. Консултация с лекар може да помогне да се определи дали има физиологичен проблем, който възпрепятства качеството и количеството на съня.
Ако липсват медицински причини, следващата стъпка е да се направи оценка на факторите, които влияят върху съня:
- Оптимална среда – шум, осветление, температура, комфорт на леглото и др.
- Последователност на рутината – детето трябва да има ясна и предсказуема последователност преди сън.
- Какво се случва преди събуждането – има ли фактор, който предизвиква събуждането (шумове, промени в светлината, физиологичен дискомфорт)?
- Какво се случва след събуждането – ако детето получава внимание, достъп до определени предмети или активности, това може да поддържа нощните събуждания.
При някои деца е необходимо детайлно проследяване (водене на дневник на съня) и прилагане на индивидуализиран план спрямо конкретните трудности.
📚 Източник: Richdale, A. L., & Schreck, K. A. (2009).
При някои деца самостоятелното заспиване зависи от няколко основни елемента:
- Ясна и неизменна вечерна рутина – децата често разчитат на предсказуемост, затова е важно рутината преди сън да бъде идентична.
- Минимално взаимодействие след лягане – детето трябва да разбере, че леглото е за сън, а не за игра.
- Адаптиране на средата спрямо сензорните нужди – някои деца се успокояват с тежко одеяло, други с тихи ритмични звуци, тактилни стимули и др.
Важно е родителите да не очакват бърза промяна – някои деца се нуждаят от постепенна адаптация, която може да отнеме повече време.
📚 Източник: Corkum, P., Davidson, F., & Reid, G. (2020).
Не всички деца могат да се справят с отсъствието на родител спонтанно, затова често се създава „алтернативна подкрепа“ – използват се преходни обекти (одеяло, възглавница с определена текстура, предмет с познат аромат), които постепенно заместват физическото присъствие на родителя.
📚 Източник: Malow, B. A., Adkins, K. W., & Reynolds, A. (2014).
Времето за заспиване при някои може да е удължено поради трудности с регулацията. За да се подпомогне заспиването:
- Намалете сензорните дразнители преди сън – светлините трябва да бъдат приглушени, звуците – сведени до минимум, активните игри и екраните – ограничени.
- Започнете рутината по-рано – някои деца се нуждаят от по-дълъг преход от будност към сън.
- Използвайте специфични тактилни или аудиостимули, ако те водят до отпускане при детето.
При някои деца може да отнеме време да се открие точният метод, който работи, но важното е да няма внезапни промени в рутината.
📚 Източник: Mindell, J. A., & Owens, J. A. (2015).
Често децата не могат да изразят страха си вербално, но показват дискомфорт чрез поведение (стереотипни движения, плач, отказ да останат в леглото).
- Предвидимост – стриктната рутина помага за намаляване на тревожността.
- Сензорна адаптация – някои деца се чувстват по-спокойни с тежко одеяло, специфични текстури или ритмични движения.
- Минимални промени в средата – дори леко разместване в стаята може да предизвика тревожност, затова обстановката трябва да остане непроменена.
Не всички деца ще могат да се справят сами със страха, затова някои форми на подкрепа може да останат за по-дълъг период.
📚 Източник: Corkum, P., Davidson, F., & Reid, G. (2020).
Няма универсален срок, тъй като подобрението зависи от:
- Последователността на прилагане на техниките – промените настъпват постепенно.
- Сензорните и когнитивните особености на детето – някои деца се адаптират по-бавно.
- Видимостта на резултатите – при някои деца подобрението може да се случва бавно, но дори малки стъпки са успех.
📚 Източник: Malow, B. A., Adkins, K. W., & Reynolds, A. (2014).
Подкрепа за цялото семейство
С общи усилия превръщаме малките стъпки в значими постижения!
Вярвайте в потенциала на своето дете!