Хранителните затруднения могат да се проявяват по различни начини в зависимост от възрастта, сензорната чувствителност, орално-моторните умения и хранителните навици на детето. Обърнете внимание на следните признаци:

• Ограничен хранителен репертоар – ако детето консумира по-малко от 20 различни храни.
• Избягване на определени текстури, вкусове, миризми, цветове, форми, температури.
• Силна реакция при въвеждане на нови храни – включително отвращение, отдръпване, плач или дори повръщане.
• Тежък стрес или тревожност по време на хранене – например тантруми, когато му се предлага непозната храна.
• Трудности с дъвченето и преглъщането – видимо несдъвкана храна, отказ от по-твърди храни, често задавяне.
• Предпочитание само към течни или меки храни – например ядене само пюрета или супи без твърди части.
• Използване на неефективни начини на хранене – например бута храната с език, държи я дълго в устата си, без да преглъща или дъвче само с предни зъби.
• Отказ от хранене в социални ситуации – например не се храни в детската градина, на семейни събирания или в заведения.
• Системно ниско тегло и недостиг на основни хранителни вещества – ако детето не наддава или дори губи тегло въпреки предлагането на разнообразна храна.

📚 Източник: Gisel, E. G. (1991). Oral-Motor Skills Following Sensorimotor Therapy.

Хранителните проблеми рядко изчезват от само себе си и често се задълбочават, ако не се приложи целенасочена интервенция. Препоръчва се ранно започване на терапията, ако:

• Детето не проявява интерес към храненето и приема много малко количество храна.
• Не наддава на тегло или има рискове за дефицити в хранителния прием.
• Преминаването към нови текстури или твърди храни е невъзможно дори след многократни опити.
• Процесът на хранене е стресиращ както за детето, така и за родителите и води до напрежение в семейството.

📚 Източник: Morris, S. E., & Klein, M. D. (2000). Pre-Feeding Skills: A Comprehensive Resource for Mealtime Development.

Продължителността на хранителната терапия е индивидуална и зависи от причините за затрудненията (орално-моторни, сензорни, медицински или поведенчески), както и от консистентността в прилагането на терапевтичните методи. Напредъкът варира при всяко дете и няма фиксиран срок за постигане на резултати.

📚 Източник: Overland, M. (2011). A Sensory-Motor Approach to Feeding.

При бебета (5-12 месеца):

• Всеки хранителен процес е стресиращ както за бебето, така и за родителите.
• Бебето не приема достатъчно количество храна и не наддава според нормите за възрастта.
• Изцяло отказва захранващи храни и разчита само на мляко.
• Приема само гладки пюрета и отказва текстурирана храна (например меки парченца плодове).
• Не може да пие от чаша или със сламка дори след 12-месечна възраст.

При малки деца (1-3 години):

• Храненето е фрустриращо преживяване – детето отказва да седи в стола си, хвърля храна и прибори.
• Яде много малки количества храна и има рискове от недохранване.
• Все още предпочита предимно млечни или „бебешки“ храни.
• Проявява силна селективност и яде само ограничен брой храни.
• Яде добре в ясла или детска градина, но отказва храна у дома или обратното.
• Използва разсейващи средства за хранене (екрани, телевизия, играчки), за да приема храна.
• Не се храни самостоятелно и отказва да използва прибори.

При по-големи деца (3+ години):

• Яде различна храна от останалите членове на семейството и настоява само за определени видове храни.
• Ограниченият хранителен репертоар води до значими дефицити – например липса на зеленчуци, протеини или млечни продукти.
• Категорично отказва да опитва нови храни, дори при многократни опити.
• Не се храни в детската градина или училище, предпочитайки да стои гладно, отколкото да консумира предлаганите ястия.
• Силна сензорна чувствителност към мирис, цвят, текстура или температура на храната.

📚 Източник: Hanley, G. P., & Piazza, C. C. (1996). Functional analysis of food refusal: A behavioral treatment for food selectivity.

• Създаване на предвидима, спокойна среда за хранене – без насилствено хранене и без разсейващи фактори.
• Използване на игрови техники за запознаване с нови храни – докосване, мирисане, подреждане в забавни форми.
• Постепенно увеличаване на разнообразието на храните – без рязка промяна на менюто.
• Даване на добър пример – родителите сами трябва да демонстрират желание за разнообразно хранене.
• Не принуждавайте детето да яде насила – това може да създаде трайно негативно отношение към храната.

📚 Източник: Toomey, K. A. (2002). SOS Approach to Feeding.