Телепрактиката е ефективна за деца с:

• Разстройства от аутистичния спектър (ASD)
• Нарушения в езиковото и говорното развитие
• Дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD)
• Сензорни затруднения
• Хранителни и орално-моторни проблеми
• Трудности в социалното взаимодействие

Ако липсват медицински причини, следващата стъпка е да се направи оценка на факторите, които влияят върху съня:

• Оптимална среда – шум, осветление, температура, комфорт на леглото и др.
• Последователност на рутината – детето трябва да има ясна и предсказуема последователност преди сън.
• Какво се случва преди събуждането – има ли фактор, който предизвиква събуждането (шумове, промени в светлината, физиологичен дискомфорт)?
• Какво се случва след събуждането – ако детето получава внимание, достъп до определени предмети или активности, това може да поддържа нощните събуждания.

При някои деца е необходимо детайлно проследяване (водене на дневник на съня) и прилагане на индивидуализиран план спрямо конкретните трудности.

📚 Източник: Richdale, A. L., & Schreck, K. A. (2009).

• При двигателни нарушения, които изискват пряка физическа намеса.
• При липса на подходяща подкрепа от родител или друг възрастен, който да съдейства по време на сесиите.

Научни изследвания подкрепят ефективността на телепрактиката, като показват, че дистанционната терапия е сравнима с присъствената по отношение на подобрение в комуникацията, когнитивните умения, социалното взаимодействие, както и при терапевтични интервенции за хранене, орално-моторни затруднения и сензорна регулация (Wales, Skinner, & Hayman, 2017; Boisvert et al., 2012; Houston, 2012; Bachmeyer et al., 2020; Kozlowski et al., 2015).

Продължителността е същата като при присъствената терапия, но може да варира според ситуацията и конкретния терапевтичен процес.

При регулярни сесии и активно участие на родителите, резултатите от телепрактиката са съпоставими с тези на присъствената терапия.