Преди да приложите поведенчески стратегии, първо трябва да се изключат медицински причини. Консултация с лекар може да помогне да се определи дали има физиологичен проблем, който възпрепятства качеството и количеството на съня.

Ако липсват медицински причини, следващата стъпка е да се направи оценка на факторите, които влияят върху съня:

• Оптимална среда – шум, осветление, температура, комфорт на леглото и др.
• Последователност на рутината – детето трябва да има ясна и предсказуема последователност преди сън.
• Какво се случва преди събуждането – има ли фактор, който предизвиква събуждането (шумове, промени в светлината, физиологичен дискомфорт)?
• Какво се случва след събуждането – ако детето получава внимание, достъп до определени предмети или активности, това може да поддържа нощните събуждания.

При някои деца е необходимо детайлно проследяване (водене на дневник на съня) и прилагане на индивидуализиран план спрямо конкретните трудности.

📚 Източник: Richdale, A. L., & Schreck, K. A. (2009).

При някои деца самостоятелното заспиване зависи от няколко основни елемента:

• Ясна и неизменна вечерна рутина – децата често разчитат на предсказуемост, затова е важно рутината преди сън да бъде идентична.
• Минимално взаимодействие след лягане – детето трябва да разбере, че леглото е за сън, а не за игра.
• Адаптиране на средата спрямо сензорните нужди – някои деца се успокояват с тежко одеяло, други с тихи ритмични звуци, тактилни стимули и др.

Важно е родителите да не очакват бърза промяна – някои деца се нуждаят от постепенна адаптация, която може да отнеме повече време.

📚 Източник: Corkum, P., Davidson, F., & Reid, G. (2020).

Не всички деца могат да се справят с отсъствието на родител спонтанно, затова често се създава „алтернативна подкрепа“ – използват се преходни обекти (одеяло, възглавница с определена текстура, предмет с познат аромат), които постепенно заместват физическото присъствие на родителя.

📚 Източник: Malow, B. A., Adkins, K. W., & Reynolds, A. (2014).

Времето за заспиване при някои може да е удължено поради трудности с регулацията. За да се подпомогне заспиването:

• Намалете сензорните дразнители преди сън – светлините трябва да бъдат приглушени, звуците – сведени до минимум, активните игри и екраните – ограничени.
• Започнете рутината по-рано – някои деца се нуждаят от по-дълъг преход от будност към сън.
• Използвайте специфични тактилни или аудиостимули, ако те водят до отпускане при детето.

При някои деца може да отнеме време да се открие точният метод, който работи, но важното е да няма внезапни промени в рутината.

📚 Източник: Mindell, J. A., & Owens, J. A. (2015).

Често децата не могат да изразят страха си вербално, но показват дискомфорт чрез поведение (стереотипни движения, плач, отказ да останат в леглото).

• Предвидимост – стриктната рутина помага за намаляване на тревожността.
• Сензорна адаптация – някои деца се чувстват по-спокойни с тежко одеяло, специфични текстури или ритмични движения.
• Минимални промени в средата – дори леко разместване в стаята може да предизвика тревожност, затова обстановката трябва да остане непроменена.

Не всички деца ще могат да се справят сами със страха, затова някои форми на подкрепа може да останат за по-дълъг период.

📚 Източник: Corkum, P., Davidson, F., & Reid, G. (2020).

Няма универсален срок, тъй като подобрението зависи от:

• Последователността на прилагане на техниките – промените настъпват постепенно.
• Сензорните и когнитивните особености на детето – някои деца се адаптират по-бавно.
• Видимостта на резултатите – при някои деца подобрението може да се случва бавно, но дори малки стъпки са успех.

📚 Източник: Malow, B. A., Adkins, K. W., & Reynolds, A. (2014).