Хранителна терапия
- Услуги
- Хранителна терапия
Хранителна терапия
Какво представлява хранителната терапия?
Хранителната терапия е специализирана интервенция, насочена към диагностика и корекция на затруднения в храненето при деца и възрастни. Тя обхваща поведенчески, сензорни, орално-моторни и физиологични аспекти, които възпрепятстват нормалното хранене.
Хранителните нарушения могат да се проявят в следните форми:
-
Селективно хранене – силно ограничен хранителен репертоар и отказ от нови храни.
-
Орално-моторни дисфункции – затруднения в дъвченето, координацията на езика и устните, неправилно преглъщане.
-
Сензорна чувствителност – непоносимост към определени текстури, температури и вкусове, цветове, миризми.
-
Физиологични фактори – гастроентерологични проблеми като гастроезофагеален рефлукс, хранителни алергии или дисфункции на стомашно-чревния тракт.
-
Психо-емоционални фактори – хранителни фобии, негативни асоциации с храната, тревожност при хранене.

Причини за хранителни нарушения
Етиологията на хранителните затруднения е мултифакторна и може да включва комбинация от физиологични, неврологични, поведенчески и сензорни фактори.
1. Неврологични и моторни фактори:
- Хипотония или хипертония на оралните мускули.
- Анатомични особености.
- Задържани рефлекси.
2. Сензорна чувствителност към определени текстури, цветове, вкусове и миризми, терперетури.
3. Гастроентерологични и медицински проблеми:
- Гастроезофагеален рефлукс.
- Констипация.
- Хранителни алергии и непоносимости, свързани с дискомфорт и отбягване на определени храни.
4. Психо-емоционални и поведенчески фактори:
- Негативни преживявания (напр. задавяне, повръщане), формирали тревожност при хранене.
- Ритуали (хранене с една и съща марка).
- Избягващо поведение, при което детето отказва да се храни в социален контекст.
- Хранене пред електронно устройство.

Как протича хранителната терапия?
1. Оценка на хранителните функции
Преди започване на терапията се провежда цялостен анализ на хранителния профил:
-
Наблюдение на хранително поведение – анализ на предпочитани и отказвани храни.
-
Изследване на орално-моторните функции – способност за дъвчене, преглъщане и контрол на храната в устата.
-
Оценка на сензорната реакция към различни текстури – чувствителност към температура, консистенция, вкус, мирис, цвят, форма.
-
Анализ на хранителната среда и взаимодействието между родител и дете по време на хранене.
2. Разработване на индивидуален терапевтичен план
-
Сензорна десенсибилизация – постепенна експозиция към нови храни.
-
Орално-моторни упражнения – насочени към подобряване на силата и координацията на устните, езика и челюстта.
-
Въвеждане на нови храни чрез игрови подходи – без принуда, с цел да се намали тревожността.
-
Препоръки за оптимизиране на средата – подходяща поза при хранене, елиминиране на разсейващи фактори.

Често задавани въпроси
Хранителните затруднения могат да се проявяват по различни начини в зависимост от възрастта, сензорната чувствителност, орално-моторните умения и хранителните навици на детето. Обърнете внимание на следните признаци:
- Ограничен хранителен репертоар – ако детето консумира по-малко от 20 различни храни.
- Избягване на определени текстури, вкусове, миризми, цветове, форми, температури.
- Силна реакция при въвеждане на нови храни – включително отвращение, отдръпване, плач или дори повръщане.
- Тежък стрес или тревожност по време на хранене – например тантруми, когато му се предлага непозната храна.
- Трудности с дъвченето и преглъщането – видимо несдъвкана храна, отказ от по-твърди храни, често задавяне.
- Предпочитание само към течни или меки храни – например ядене само пюрета или супи без твърди части.
- Използване на неефективни начини на хранене – например бута храната с език, държи я дълго в устата си, без да преглъща или дъвче само с предни зъби.
- Отказ от хранене в социални ситуации – например не се храни в детската градина, на семейни събирания или в заведения.
- Системно ниско тегло и недостиг на основни хранителни вещества – ако детето не наддава или дори губи тегло въпреки предлагането на разнообразна храна.
📚 Източник: Gisel, E. G. (1991). Oral-Motor Skills Following Sensorimotor Therapy.
Хранителните проблеми рядко изчезват от само себе си и често се задълбочават, ако не се приложи целенасочена интервенция. Препоръчва се ранно започване на терапията, ако:
- Детето не проявява интерес към храненето и приема много малко количество храна.
- Не наддава на тегло или има рискове за дефицити в хранителния прием.
- Преминаването към нови текстури или твърди храни е невъзможно дори след многократни опити.
- Процесът на хранене е стресиращ както за детето, така и за родителите и води до напрежение в семейството.
📚 Източник: Morris, S. E., & Klein, M. D. (2000). Pre-Feeding Skills: A Comprehensive Resource for Mealtime Development.
Продължителността на хранителната терапия е индивидуална и зависи от причините за затрудненията (орално-моторни, сензорни, медицински или поведенчески), както и от консистентността в прилагането на терапевтичните методи. Напредъкът варира при всяко дете и няма фиксиран срок за постигане на резултати.
📚 Източник: Overland, M. (2011). A Sensory-Motor Approach to Feeding.
При бебета (5-12 месеца):
- Всеки хранителен процес е стресиращ както за бебето, така и за родителите.
- Бебето не приема достатъчно количество храна и не наддава според нормите за възрастта.
- Изцяло отказва захранващи храни и разчита само на мляко.
- Приема само гладки пюрета и отказва текстурирана храна (например меки парченца плодове).
- Не може да пие от чаша или със сламка дори след 12-месечна възраст.
При малки деца (1-3 години):
- Храненето е фрустриращо преживяване – детето отказва да седи в стола си, хвърля храна и прибори.
- Яде много малки количества храна и има рискове от недохранване.
- Все още предпочита предимно млечни или „бебешки“ храни.
- Проявява силна селективност и яде само ограничен брой храни.
- Яде добре в ясла или детска градина, но отказва храна у дома или обратното.
- Използва разсейващи средства за хранене (екрани, телевизия, играчки), за да приема храна.
- Не се храни самостоятелно и отказва да използва прибори.
При по-големи деца (3+ години):
- Яде различна храна от останалите членове на семейството и настоява само за определени видове храни.
- Ограниченият хранителен репертоар води до значими дефицити – например липса на зеленчуци, протеини или млечни продукти.
- Категорично отказва да опитва нови храни, дори при многократни опити.
- Не се храни в детската градина или училище, предпочитайки да стои гладно, отколкото да консумира предлаганите ястия.
- Силна сензорна чувствителност към мирис, цвят, текстура или температура на храната.
📚 Източник: Hanley, G. P., & Piazza, C. C. (1996). Functional analysis of food refusal: A behavioral treatment for food selectivity.
- Създаване на предвидима, спокойна среда за хранене – без насилствено хранене и без разсейващи фактори.
- Използване на игрови техники за запознаване с нови храни – докосване, мирисане, подреждане в забавни форми.
- Постепенно увеличаване на разнообразието на храните – без рязка промяна на менюто.
- Даване на добър пример – родителите сами трябва да демонстрират желание за разнообразно хранене.
- Не принуждавайте детето да яде насила – това може да създаде трайно негативно отношение към храната.
📚 Източник: Toomey, K. A. (2002). SOS Approach to Feeding.
Подкрепа за цялото семейство
С общи усилия превръщаме малките стъпки в значими постижения!
Вярвайте в потенциала на своето дете!