Ранните признаци на езиково нарушение могат да бъдат наблюдавани още в най-ранна детска възраст и обхващат както експресивния, така и рецептивния език.

• Късно проговаряне – отсъствие на първи думи след 12-18 месеца или липса на двусловни фрази след 24 месеца.
• Ограничен речник – бавен темп на обогатяване на лексиката.
• Трудности в разбирането на прости инструкции – невъзможност за следване на прости инструкции.
• Слаба способност за комуникация и социално взаимодействие – липса на очен конакт, липса на жестова комуникация, ехолалия.
• Неразбираема реч – неправилно артикулиране на звукове, липса на съгласуваност между думи в изреченията.
• Трудности при конструиране на изречения – липса на предлози, местоимения, служебни думи и неправилен словоред.

📚 Източник: Bishop, D. V. M. (2014). Ten questions about language impairment. International Journal of Language & Communication Disorders.

Оптималната възраст за започване на терапия варира в зависимост от тежестта и вида на езиковото нарушение.

• Забавено езиково развитие – консултация с логопед още при първи съмнения (около 2-годишна възраст).
• Специфични езикови нарушения (СЕН) – терапията трябва да започне не по-късно от 2,5-3 години, тъй като в този възрастов диапазон мозъчните механизми, отговорни за езиковата обработка, демонстрират най-висока степен на невропластичност. Именно в този период детето усвоява езиковите структури спонтанно и ефективно, а пропуските в езиковото развитие могат да окажат дългосрочно въздействие върху когнитивните и комуникативните способности.
• Нарушенията на писмения език (дислексия, дисграфия, дискалкулия) – обикновено се проявяват след първи клас (7-8 г.), но предпоставките могат да бъдат идентифицирани още в предучилищна възраст.

📚 Източник: Leonard, L. B. (2014). Children with Specific Language Impairment. MIT Press.

Честотата и интензивността на терапевтичните сесии се определят от степента на езиковото нарушение, възрастта на детето и темпа на неговия индивидуален напредък. Научните изследвания показват, че регулярното и структурирано въздействие е критично за успешното преодоляване на езиковите дефицити. Минималният ефективен диапазон е 2-3 терапевтични сесии седмично.

Независимо от броя на сесиите, ежедневните упражнения у дома остават ключов фактор за ефективността на интервенцията. Родителите играят активна роля чрез стимулиране на речевата активност, съвместно четене, езикови игри и моделиране на правилната реч вместо директна корекция на грешките.

📚 Източник: Bishop, D. V. M. (2014). Ten questions about language impairment. International Journal of Language & Communication Disorders.

Продължителността на терапията зависи от характера на езиковото нарушение, възрастта на детето, интензивността на интервенцията и ангажираността на семейството в процеса. Изследванията показват, че за ефективна корекция на езиковите дефицити е необходимо структурирано и последователно терапевтично въздействие.

Средният диапазон за значимо подобрение при редовна терапия и активна работа у дома е от 6 месеца до няколко години, като:

• Езиковите нарушения, свързани със забавено развитие на речта, могат да покажат напредък в рамките на 6-12 месеца.
• Нарушения, засягащи няколко езикови компонента (фонология, граматика, семантика), изискват по-продължителна терапия, която може да продължи няколко години.
• Специфичните затруднения в писмения език (дислексия, дисграфия, дискалкулия) често налагат дългосрочна подкрепа, като първите съществени подобрения настъпват в рамките на 1-2 години, но могат да продължат през целия училищен период.

Ранната намеса, регулярната терапия и системната езикова стимулация в ежедневието са решаващи за постигане на оптимални резултати.

📚 Източник: Paul, R., & Norbury, C. (2012). Language Disorders from Infancy through Adolescence: Listening, Speaking, Reading, Writing, and Communicating.

• Езиковите нарушения засягат разбирането и употребата на езика, включително фонологията, граматиката, семантиката и прагматиката. Детето може да има проблеми с изграждането на изречения, употребата на правилни думи и следването на езиковите правила.
• Артикулационните нарушения засягат произношението на отделни звукове поради моторни или сензорни дефицити, неправилни навици, анатомични особености и др.

📚 Източник: Bernthal, J. E., Bankson, N. W., & Flipsen, P. (2017). Articulation and Phonological Disorders: Speech Sound Disorders in Children.

Да, езиковите нарушения значително влияят върху академичния успех, тъй като езикът е основен инструмент за усвояване на знания, разбиране на инструкции и писмена комуникация. Децата със специфични езикови нарушения често срещат затруднения в различни учебни дисциплини, които зависят от развитието на устната и писмената реч.

Как езиковите нарушения засягат ученето?

• Фонологичните нарушения – свързани с дислексията, която затруднява правилното разпознаване на букви, срички и думи, водейки до бавен темп на четене и проблеми с разбирането на текстове.
• Граматичните нарушения – влияят върху писмената продукция, като затрудняват изграждането на правилни изречения, спазването на словореда и употребата на граматични форми. Това води до многобройни правописни грешки, неясно изразяване на мисли и затруднения при писмени изпитвания.
• Семантично-прагматичните нарушения – пречат на разбирането на абстрактни понятия, формулирането на разкази и логическата свързаност на изразяването. Те могат да затруднят взаимодействието с учители и връстници, както и разбирането на учебния материал, особено по дисциплини, които изискват концептуално мислене (напр. литература, история).
• Дисграфия – засяга плавността и правилността на писането, като води до нечетлив почерк, огледално изписване на букви, пропуски или добавяне на букви и срички. Учениците с дисграфия срещат затруднения при воденето на записки, диктовките и писмените изпити.
• Дискалкулия – нарушава математическите умения, като предизвиква затруднения в разпознаването и подреждането на числа, разбирането на аритметични операции и работа с времеви и пространствени концепции. Това може да повлияе на усвояването на математика, физика и други точни науки.

Дългосрочни последствия:

• Учениците с езикови нарушения могат да развият учебна тревожност, липса на увереност и ниска мотивация за учене.
• Затруднената комуникация с връстници и учители може да доведе до социална изолация.
• Академичните затруднения могат да повлияят върху бъдещите образователни и професионални възможности.